 | Най-големите каньони на Земята Каньоните - могъществото на природата Дата: 26.11.2012 г. |
 | | Снимка на Barry Tessman |
Безкрайният Гранд Каньон
Червените цветове на кактуса се показват тук-там в долината на Гранд Каньон (или Големият каньон). Издялан от водите на река Колорадо в продължение на милиони години, Гранд Каньон се смята за един от най-показателните примери за скална ерозия в относително безводен и безплоден район. Огромният природен феномен е с дължина от 446 км, а средната дълбочина е 1,2 км. В най-широката си част каньонът е с размери от 24 км. Този американси национален парк се намира в щата Аризона. Ако нямате възможност да се повозите с хеликоптер над пропастта или да предприемете поход по продължението на реката, не по-малко вълнуващо е посещението на т. нар. "небесна разходка" - издадена над пропастта стъклена тераса във вид на подкова. За да преминете през целия каньон с кану, ще са ви нужни около седмици.
 | | Снимка на Michael Nichols |
Планинските масиви на Етиопия
Тези внушителни планински масиви се простират от Етиопия до Сомалия и Сомалийския полуостров (Horn of Africa). Образуваното високопланинско плато е единствено по рода си в цяла Африка. Само на няколко места височината му пада под 1500 метра, като най-високият връх Рас Дашан е висок 4550 метра. Затова и платото често се нарича "покривът на Африка". Част от масивите е планината Симиен в Етиопия, която е със статут на национален парк. Своеобразният каньон е изграден от седиментни и кристалинни скали, а гледката към образувалите се скални, базалтови "кули" спира дъха. Интересен факт е, че по високите част на планината вали сняг и затова понякога я наричат Африканските Алпи. Областта е слабо населена и е дом на някои от най-застрашените животински видове по света.
 | | Снимка на Bruce Dale |
Рио Гранде
Рио Гранде е река, която води началото си от югозападно Колорадо и приключва пътя си в Мексиканския залив. В част от пътя си реката играе ролята на естествена граница между САЩ и Мексико. По-високият бряг на Рио Гранде е от страната на САЩ, където реката се вие през каньона Санта Елена в тексаския Национален парк Биг Бенд. На места варовиковите скали се издигат на 460 метра височина. Макар да не е толкова голям и внушителен като Гранд Каньон, Санта Елена е наистина красиво място, което е идеално за дву- или тридневна туристическа обиколка. Бреговете на Рио Гранде придават на каньона почти неземен вид, редувайки крайречен и пустинен пейзаж.
 | | Снимка на Bill Hatcher |
Цепнатината в Аризона
Живописен каньон сякаш "разрязва" пустинята Аризона - част от многото подобни земни образувания на границата между Аризона и Юта. За разлика от представените по-горе каньони, този в Аризона е образуван от усилието на водата да прореже в дълбочина скалната маса. Затова и тези каньони са по-дълбоки отколкото широки. Много често широчината им е едва 1 метър, като в същото време може да достигат до десетки метри дълбочина. За образуването на такъв каньон е нужно определено количество дъж, съчетано с географски характеристики. Прорезите обикновено се образуват в пясъчни скали или варовикови, макар да се срещат и при гранит и базалт. Комбинацията от дъжд и снеготопене хилядолетия наред издълбава червените скални маси, за да се получат причудливите форми.
 | | Снимка на Paul Nicklen |
Каньонът Антилопа
Слънчевите лъчи си проправят път през дълбоките прорези на друг каньон в пустинята Аризона. Наречен е Антилопа, тъй като корозията е оставила в скалите интересни цветови нюанси, наподобяващи грациозното животно. В комбинация със слънчевата светлина, овално оформените стени на каньона са изключително красиви. Това е най-посещаваният и фотографиран каньон в югозападната част на САЩ. Разделен на два самостоятелни "тунела" - Горен и Долен каньон - Антилопа е част от природния парк на племето навахо. До преди 1997 година, за да посетиш каньона, се е изисквало специално разрешение, макар че и днес обиколките се извършват само от опитни водачи.
 | | Снимка на Norbert Rosing |
Гранд Каньон на Национален парк Йелоустоун
Гранд Каньон на Национален парк Йелоустоун е първият каньон, който може да се види по течението на река Йелоустоун. Дълъг е около 38 километра, а стените на каньона са с височина между 240 и 360 метра. На места сякаш скални образувания са "поникнали" от земята. Една от теориите за възникването на този каньон е вследствие на топенето на ледници, които са издълбали местността и са оставили криволичещи следи в скалите. Гранд Каньонът в Йелоустоун е класически V-каньон. Склоновете са сравнително по-полегати от стръмните стени на другите в тази класация. Интересен факт е, че дълбането на реката и по-нататъшното оформяне на каньона продължава и днес.
 | | Снимка на Bill Hatcher |
Каньон де Чели
Още един представител на каньоните в Аризона, Чели е не само голям, но и красив. Намира се в платото Колорадо. Всяка скала тук носи история на повече от 5000 години. И до днес каньонът е изцяло под опеката на племето навахо, което го прави уникален за САЩ. Племето навахо обитава тези земи от незапомнени времена, като до днес потомците им строят домовете си тук и обработват земите в района. Издигащите се скални масиви се простират до където стига погледът. Според древни вярвания на племето, божество, наречено Жената-паяк, живяла на върха на скалата-паяк (пясъчният монолит на снимката в преден план). Тя поглъщала лошите деца и техните кости осветили върха на скалата бял.
|
